Осъдени души
Макар и да обожавам Димов, окото не ми мигна да отнема една звезда от "Осъдени души", но причината не е фрапираща, ще стигна и до нея малко по-натам.Истината е, че нямам грам идея защо толкова години отлагах прочита на тази книга, тъй като "Тютюн" ме очарова и завладя, а обикновено имам навика, когато силно харесам някой автор да прочета всичко от него. Е както и да е, моят грях към историята на Фани и любовта ѝ към отец Ередия е изплатен.А сега за книгата... Мисля, че Димов е един от тези
Коментар със спойлери!!! ************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************Обожавам песента на Лили Иванова - винаги като я чуя настръхвам! И заради нея имах много големи очаквания към книгата, която не знам защо отлагах толкова време. Но..., няма как да дам 5*, въпреки че имаше много неща, които ми харесаха,
Осъдени души и борбата между любовта, болестта и вяратаТрябва да призная, че с творчеството на Димитър Димов се запознах по задължение, но не се оплаквам, тъй като Тютюн скоро се превърна в една от любимите ми книги. Това автоматично породи желанието ми да изчета всичко друго, писано от този човек, и много скоро, през далечната 2016-та, се сдобих със следващата книга Осъдени души. Но някак все не ѝ идваше времето Досега.Действието на Осъдени души се развива в периода на Гражданската война в
Каквото и да напиша за този шедьовър ще бъде блед опит да опиша чувствата, които тази книга предизвика у мен. Затвърждавам си мнението, че обожавам начина, по който Димов изгражда героините си и колко пълникръвни и истински са те. Едновременно харесвах Фани и искрено уважавах целеустремеността ѝ, но и я ненавиждах заради начина ѝ на живот и слабостта, която успя да я надвие. А монахът Ередиа...ех, този безумен йезуит, който фанатично вярваше в своята кауза и който явно през цялото време
Тежка книга.. тежи от думите, не от страниците. Всеки би могъл да открие частичка от себе си в образа на изгубилата се душа. Красотата не винаги е видима.
Класиките затова са класики, защото за тях можеш много да говориш и да дълбаеш, но никога няма да е достатъчно. Освен това мненията и възприятията ти за тях може и да са коренно различни, в зависимост от времето, в което ги четеш. В текущия момент, в който четох тази книга, не мога да кажа, че това беше моята история. Тютюн, струва ми се, по беглите ми спомени от гимназията, беше някак по-близка до мен история и сякаш повече ми легна на сърце. Може би, защото действието се развиваше в България и
Dimitar Dimov
Paperback | Pages: 450 pages Rating: 4.42 | 2288 Users | 54 Reviews
Particularize Appertaining To Books Осъдени души
Title | : | Осъдени души |
Author | : | Dimitar Dimov |
Book Format | : | Paperback |
Book Edition | : | First Edition |
Pages | : | Pages: 450 pages |
Published | : | 2006 by Захарий Стоянов (first published 1945) |
Categories | : | European Literature. Bulgarian Literature. Classics. Fiction |
Rendition Concering Books Осъдени души
"Осъдени души" е колкото личен роман на една англичанка и един испански монах, толкова и роман на широки обществени отношения. Личният роман е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу силите на реакцията - за свободата и за републиката. Без да си поставя за задача цялостното изображение на тая борба, Димов я засяга както в нейните широки исторически, социално-икономически и идейни причини, така и в редица нейни конкретни прояви, особено във втората част на романа, когато избухва бунтът на монархистите. За автора има две Испании — традиционната Испания на аристократите, католишкото духовенство, реакцията и нова Испания — на републиката, работниците, борците за свобода и социални реформи. Димов се старае да нарисува тия две Испании - чрез поражението на отделни лица, чрез очертаване на големите линии на Испанската гражданска война, чрез конкретни прояви на кървавата борба между стара, умираща и нова, възраждаща се Испания и най-сетне чрез многобройни анализи на испанския характер и испанския живот в миналото и настоящето. Интересен е похватът на Димов: първата част на романа "Краят на едно приключение" ни поставя във франкова Испания на реакцията, за да ни въведе по-късно във втората и третата част в борческа Испания на републиката и гражданската война. Естествено тая съпоставка - по пътя на контраста - води до по-релефни очертания. Същият похват е използван и при изображението на главната героиня: в първата част на романа тя е дадена в крайната, последната фаза на своето развитие, за да бъде показана и проследена във втората и третата част историята на това развитие.Itemize Books Conducive To Осъдени души
Original Title: | Осъдени души |
ISBN: | 9547397915 |
Edition Language: | Bulgarian |
Rating Appertaining To Books Осъдени души
Ratings: 4.42 From 2288 Users | 54 ReviewsAssessment Appertaining To Books Осъдени души
Вероятно съм една от малкото, които не са харесали тази книга. Много исках да ми хареса, имах големи очаквания и дори, гледайки високите оценки, поставени от други, които вече са я прочели си мислех колко много съм пропуснала, че не съм я прочела досега. Безнадеждната любов на Фани към Ередиа беше за мен странна и непонятна. Може би защото никога не ми се е случвало да се влюбя в някой нито от пръв поглед, нито заради красивото му лице, а човек най-добре разбира нещо, което сам е изпитал. ЕредиаМакар и да обожавам Димов, окото не ми мигна да отнема една звезда от "Осъдени души", но причината не е фрапираща, ще стигна и до нея малко по-натам.Истината е, че нямам грам идея защо толкова години отлагах прочита на тази книга, тъй като "Тютюн" ме очарова и завладя, а обикновено имам навика, когато силно харесам някой автор да прочета всичко от него. Е както и да е, моят грях към историята на Фани и любовта ѝ към отец Ередия е изплатен.А сега за книгата... Мисля, че Димов е един от тези
Коментар със спойлери!!! ************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************Обожавам песента на Лили Иванова - винаги като я чуя настръхвам! И заради нея имах много големи очаквания към книгата, която не знам защо отлагах толкова време. Но..., няма как да дам 5*, въпреки че имаше много неща, които ми харесаха,
Осъдени души и борбата между любовта, болестта и вяратаТрябва да призная, че с творчеството на Димитър Димов се запознах по задължение, но не се оплаквам, тъй като Тютюн скоро се превърна в една от любимите ми книги. Това автоматично породи желанието ми да изчета всичко друго, писано от този човек, и много скоро, през далечната 2016-та, се сдобих със следващата книга Осъдени души. Но някак все не ѝ идваше времето Досега.Действието на Осъдени души се развива в периода на Гражданската война в
Каквото и да напиша за този шедьовър ще бъде блед опит да опиша чувствата, които тази книга предизвика у мен. Затвърждавам си мнението, че обожавам начина, по който Димов изгражда героините си и колко пълникръвни и истински са те. Едновременно харесвах Фани и искрено уважавах целеустремеността ѝ, но и я ненавиждах заради начина ѝ на живот и слабостта, която успя да я надвие. А монахът Ередиа...ех, този безумен йезуит, който фанатично вярваше в своята кауза и който явно през цялото време
Тежка книга.. тежи от думите, не от страниците. Всеки би могъл да открие частичка от себе си в образа на изгубилата се душа. Красотата не винаги е видима.
Класиките затова са класики, защото за тях можеш много да говориш и да дълбаеш, но никога няма да е достатъчно. Освен това мненията и възприятията ти за тях може и да са коренно различни, в зависимост от времето, в което ги четеш. В текущия момент, в който четох тази книга, не мога да кажа, че това беше моята история. Тютюн, струва ми се, по беглите ми спомени от гимназията, беше някак по-близка до мен история и сякаш повече ми легна на сърце. Може би, защото действието се развиваше в България и
0 Comments